WSJ: От търговия и технологии до Иран и Тайван - срещата на Тръмп и Дзинпин е с голям залог

Президентът на САЩ Доналд Тръмп ще посети китайския си колега Си Дзинпин в Пекин от 13 до 15 май , а официалната позиция на САЩ преди срещата е, че целта е търсене на „стабилност“. Това е хубава идея, стига Тръмп да не смята, че личните отношения могат да надделеят над антиамериканските намерения на Си, се казва в анализ на „Уолстрийт Джърнъл“.

Дневният ред варира от търговия до технологии и Иран. По отношение на търговията най-добрият резултат може да бъде ратифицирането на статуквото – примирие по отношение на митата с обещание от Пекин да не държи отново като заложник световните запаси от редкоземни метали, както направи след заплахите за мита от страна на Тръмп миналата година.

Слабата икономика на Си е стимул за него да търси сътрудничество и той ще се надява да умилостиви американския си колега с обещания да купи повече селскостопански продукти, самолети и други стоки. Китайският лидер обаче е давал това обещание и преди, а американските фермери така и не успяха да възвърнат загубения си пазарен дял в Китай.

Предложението на Си за „откуп“ с редкоземни метали може да се изрази в увеличаване на износа на високотехнологични чипове от САЩ към Китай. Си разглежда изкуствения интелект (AI) като решаваща арена в конкуренцията между Пекин и САЩ, и макар да изостава, разликата не е голяма. Администрацията на Тръмп желае преговори с Пекин относно ограничителните мерки в областта на AI и определено ще поддържа отворени каналите за комуникация.

Но не очаквайте много от контрола върху въоръженията в областта на AI, а най-добрият възпиращ фактор е доминацията на САЩ в моделите и изчислителната мощ. Пекин с удоволствие ще прави изявления за отговорно управление – и след това ще преследва собствените си интереси, без да се съобразява с норми или закони.

Китай се занимава с кражба в „промишлен мащаб“ на американски AI модели, предупреди администрацията на САЩ тази година. И не забравяйте обвинението на Министерството на правосъдието от тази година срещу технологичен мениджър и негови сътрудници, които според твърденията са ръководили сложна операция за пренасочване на високотехнологични чипове към Китай.

Шумът около мощността на най-новите американски AI модели допълнително подкрепя аргументите за ограничаване на достъпа на противника до основните AI компоненти. Конгресът предупреждава Тръмп, че политическото му време е изтекло, като придвижва законопроекти за затягане на износа на високотехнологични чипове.

Капанът, който Си залага на Тръмп, е свързан с Тайван. Китайският президент иска право на вето върху продажбите на оръжие от САЩ към острова и настоява САЩ официално да „се противопоставят“ на тайванската независимост, за разлика от сегашната позиция, че  „не я подкрепят“. Си ще твърди, че промяната няма голямо значение за американците и ще поласкае егото на Тръмп, че той може да донесе мир в още един размирен регион.

Но тази промяна би нарушила десетилетия на американска политика, която, въпреки деликатната си дипломатическа формулировка, е поддържала мира. Тайван не е агресорът в Тайванския пролив – измислица на Си, която „опозицията срещу независимостта“ би потвърдила.

Тръмп може и да не се интересува от свободата на Тайван или от факта, че страната е пример за това, че процъфтяваща китайска демокрация е възможна. Но той не желае да се стигне до криза по време на неговия мандат, което би било икономическа и геополитическа катастрофа. Си ще следи дали Тръмп ще намекне, че няма да защити Тайван в решаващия момент.

Дипломацията на американския президент е преди всичко лична и никой не може да предскаже какво ще направи той в залата. Япония и другите страни в региона наблюдават с тревога – напомняйки, че подкрепата на САЩ за Тайпе е интерес, който определя американските съюзи по целия свят. Една грешка би била да не спре в Токио преди Пекин като знак за солидарност с Япония.

Тръмп заяви, че ще повдигне въпроса за политическия затворник Джими Лай. Но Си няма да предприеме стъпки за освобождаването на 78-годишния издател, който беше осъден по фалшиви обвинения в Хонконг, освен ако не счете, че молбата на Тръмп е нещо повече от символичен жест.

САЩ искат помощта на Китай по отношение на Иран и би било подобрение, ако Пекин поне спре да помага активно на врага. Бившият контраадмирал от военноморските сили Марк Монтгомъри предложи миналата седмица Тръмп да попита г-н Си директно дали помага на Иран с разузнавателна информация.

По-широкият контекст на тази среща на върха е, че Китайската комунистическа партия продължава да бъде основният финансист и индустриална база за световните „лоши играчи“ – от Русия до Иран и Северна Корея. Първата администрация на Тръмп разглеждаше Китай като стратегически противник – във военно, икономическо и идеологическо отношение.

Втората администрация на Тръмп търси разведряване, а самият Тръмп е главният привърженик на мирното решение. Разведряването има известен смисъл, ако Америка използва това време, за да диверсифицира веригата си за доставки на редкоземни метали и да приеме отбранителен бюджет от 1,5 трилиона долара за превъоръжаване.

Си е проучил американския си колега и смята, че има козове в областта на минералите и фармацевтичните продукти.

В навечерието на срещата на върха между двамата лидери Пекин заяви готовност да сътрудничи със Съединените щати в стремежа към „по-голяма стабилност“ в световен мащаб.

„Дипломацията на най-високо равнище играе незаменима стратегическа роля в отношенията между Китай и САЩ“, каза говорителят на китайското външното министерство Гуо Дзякун.

„Китай е готов да работи със Съединените щати в дух на равенство, уважение и взаимна изгода, за да разшири сътрудничеството, да управлява различията и да внесе повече стабилност и сигурност в един нестабилен и взаимосвързан свят“, добави говорителят.

Зад приказките за добра воля обаче е възможно Си да продължава дългосрочната игра, за да свали САЩ от позицията на водеща световна сила, пиашат още от „Уолстрийт Джърнъл“.